Xiaomi Redmi Note 14 ревю: мнения, батерия и къде е уловката

Корпусът е 163,25 на 76,55 милиметра при дебелина 8,16 и тегло 196,5 грама. Това е едър телефон, който се ползва с една ръка само ако имате големи длани, и се усеща в предния джоб на панталон. В замяна екранът е голям и това е съзнателната размяна при този клас.

Има две подробности, които си заслужават отбелязване. Първата е жакът 3,5 милиметра за кабелни слушалки, който повечето производители отдавна махнаха и чието отсъствие се усеща точно при по-достъпните телефони. Втората е гнездото за втора SIM карта, полезно за хора с отделен служебен номер.

Защитата е само от прах и пръски, тоест дъжд и мокри ръце са поносими, потапяне не е. Пръстовият четец е вграден, има и отключване по лице.

Екранът е причината този телефон да има смисъл. AMOLED панел от 6,67 инча с резолюция 2400 на 1080 пиксела и гъстота 394 пиксела на инч дава истинско черно и наситени цветове, а не бледата картина на обикновените течнокристални екрани в този ценови клас.

Двете числа, които се усещат всеки ден, са други. Опресняването е 120 пъти в секунда, тоест превъртането на списък е видимо по-плавно от обичайните 60. Пиковата яркост е 1800 нита, което решава най-досадния проблем на евтините телефони: в слънчев ден екранът остава четим, вместо да се превърне в огледало.

Има и режим за четене, който намалява синята светлина. Честотата на опипване на допира е 240 херца, четири пъти над опресняването, и това е решение, взето заради игрите. Купувач, който ползва телефона от година и половина, отбелязва точно това, че игрите вървят чудесно.

Процесорът е Mediatek Helio G99 Ultra с осем ядра до 2,2 гигахерца, придружен от 8 гигабайта оперативна памет. Това е среден клас и телефонът се държи точно като такъв: за обаждания, съобщения, социални мрежи, навигация и видео е плавен, а при тежки приложения започва да се вижда таванът.

Купувачите се разделят точно тук. Един, който ползва телефона от година и половина, пише, че не забива и че игрите вървят чудесно, като изрично отбелязва, че предишният му модел от същата серия е загрявал по време на игра, а този не. Друг е категоричен в обратното: приложенията бавят и телефонът забива.

Обяснението вероятно е в употребата. За средно натоварване процесорът стига, за постоянни тежки игри не. Паметта от 256 гигабайта е истинско предимство и се среща рядко на тази цена, а купувач отбелязва, че версията с 256 и 8 гигабайта е излизала по-евтино от тази с 128 и 6.

Основната камера е 108 мегапиксела, придружена от макро обектив от 2 мегапиксела и сензор за дълбочина от 20. Предната камера е 20 мегапиксела. Мегапикселите обаче не са мярка за качество, а по-скоро указание, че снимките се събират от няколко пиксела в един за повече светлина.

На дневна светлина резултатът е добър за класа и купувач пише, че телефонът прави добри снимки. Друг обаче се оплаква направо от качеството на снимките. И двете мнения могат да са верни, защото при този тип сензор разликата между дневен и вечерен кадър е голяма.

Има едно ограничение, което не се вижда в рекламата. Заснемането на видео спира до пълна висока разделителна способност, тоест 4K няма. Ако снимате видео, което после ще режете и увеличавате, това е сериозен минус спрямо телефоните от съседния клас нагоре.

Батерията е 5500 милиампер-часа, тоест над обичайните 5000 за класа. Купувач отчита над 36 часа между зарежданията при три или четири часа употреба на ден и отбелязва, че зареждането е бързо с подходящо зарядно.

Тук обаче е и най-сериозната забележка към този телефон. Друг купувач пише, че след шест или седем месеца батерията изобщо не издържа и че покупката не си струва парите. Това е единично мнение, но е конкретно и е за срок, в който батерията не би трябвало да се е износила.

Практическият извод е да приемете обявената издръжливост за начална, а не за постоянна, и да проверите поведението на телефона още в първите месеци, докато гаранцията е прясна. Големият ярък екран със 120 херца е основният потребител на заряд, а изключването на високото опресняване е най-бързият начин да удължите деня.

Телефонът тръгва с Android 14 и надстройката на Xiaomi отгоре. Практическата страна е, че системата е позната и предлага всички обичайни услуги, а неудобството е, че в такива телефони обикновено има предварително сложени приложения, които не ви трябват и заемат място.

256-те гигабайта вградена памет правят това по-малък проблем, отколкото при телефоните със 64 или 128. Има и NFC за безконтактно плащане, което производителите често спестяват именно при най-достъпните модели, тоест тук не е нужно да правите компромис с плащането на каса.

Звукът е място, където този телефон изпреварва очакванията за класа си. Купувач пише направо, че звукът е супер и че се чува и отгоре, и отдолу, тоест говорителите са два и дават стерео при гледане на видео с телефон в хоризонтално положение.

Към това се добавя запазеният жак 3,5 милиметра. Ако имате кабелни слушалки, тук не ви трябва преходник, нито зареждане на безжични. За човек, който гледа видео и слуша музика в градски транспорт, това е повече удобство, отколкото звучи на хартия.

За цена под двеста евро този телефон дава AMOLED екран със 120 херца и 1800 нита, 5500 милиампер-часа батерия, 256 гигабайта памет и 8 гигабайта оперативна. Почти никой друг модел в този диапазон не покрива и четирите.

Сравнението нагоре обаче показва къде е границата. Galaxy A56 струва близо два пъти повече, но добавя 5G, заснемане в 4K и чувствително по-висок дял препоръчали, 94 на сто срещу 90. Ако смятате да държите телефона пет години, доплащането има основание. Ако го сменяте на две, няма.

Спрямо по-евтиното Galaxy A16 разликата е малка по цена и голяма по усещане: двойна памет по двата показателя и плавен екран срещу обикновено опресняване. Тоест Redmi Note 14 е по-разумният вход, стига да приемете липсата на 5G.